|
ДЕМОДЕКОЗА
Ф. Бене
Ветеринарен лекар, хоноруван преподавател в катедра Паразитология и паразитни болести на Националното ветеринарно училище в гр. Лион
Определение
Демодекозата при кучетата е ектопаразитоза на младите кучета, предизвиквана от наличието и разпространението на кърлежа Demodex canis в луковицата на косъма (фоликулите) и в мастните жлези.
Заболяването има две клинични форми, които могат да следват една след друга:
1) огнищна (ограничена) демодекоза - люспеста форма
2) генерализирана (разпространена) демодекоза - пустулозна форма.
Люспестата форма на заболяването се характеризира с наличието на ограничено огнище на възпалителна дерматоза, без да се придружава със сърбеж. Понякога това заболяване неправилно се нарича демодекозна или червена краста. Тези термини не са верни, тъй като Demodex canis не е причинител на краста, а демодекозата не е заразна и не предизвиква прурит (няма сърбеж). Следователно, кучетата не си разраняват кожата от чесане.
Demodex canis е специфичен паразит за кучетата и не паразитира на другите млекопитаещи (в т.ч. на котка и човек).
Общи признаци
Демодекозата е тежка дерматоза, поразяваща младите кучета. Разпространената форма на това заболяване в около 20% от случаите се усложнява от вторична бактериална инфекция.
Лечение е продължително (обикновено много месеци), често се наблюдават рецидиви на заболяването.
Демодекозата рядко се среща при кучета на възраст до 3 месеца и след 3 години. Обикновено болестта се наблюдава на възраст от 3 месеца до 1 година.
Понякога заболяването възниква и при възрастни кучета. В този случай е необходимо внимателно да се изследват предразполагащите фактори и съпътстващите болести.
Здравият носител (без видими признаци на заболяване) на кърлежа Demodex canis е норма в популацията на кучетата. Развитието на демодекоза при някои екземпляри е обусловено от различни причини.
Майката може да предаде Demodex canis на кученцата в първите часове на живота им. Обаче заболяването не може да се предава от кученце на кученце.
Демодекозата е паразитоза, която е следствие на многобройни фактори. Паразитът не е патогенен причинител, задължително включващ болест, но за развитието на заболяването могат да спомогнат различни фактори (например, породна принадлежност или наследствена предразположеност).
Изследване на паразита
Demodex canis — е кърлеж с червеобразна форма, 4 чифта много къси крачета, разположени в горната част на тялото.
Женските екземпляри на тези членестоноги са с размер 250x40 мкм, а дължината на мъжкия е 150 мкм (0,15 мм). Тези кърлежи е лесно да се разгледат под микроскоп или през призматична лупа – на материала, остърган от кожата.
Demodex canis живее в луковиците на косъма и в мастните жлези. Обикновено кърлежът се заселва в горната част на фоликулата и, като се размножава, изцяло я запълва. Кърлежът се храни със секрета, отделян от мастните жлези. Паразитът има несложен цикъл на развитие. Женските екземпляри снасят вретенообразни яйца (80x30 мкм). След два дни и половина от яйцата се излюпват червеобразни шестокраки личинки. След 1-2 дни личинките се превръщат в шестокраки протонимфи (вторични личинки), които след около 3 дни стават телеонимфи. Телеонимфите излизат от фоликулите на косъма и с потока кожна мас се разпространяват по другите фоликули на космите. За пълното им съзряване е необходимо 24—36 часа. След като оплодят женските, мъжките екземпляри умират, а женските проникват в луковиците на космите.
Пълният цикъл е от 8 до 14 дни.
Оплодените женски живеят в луковиците на космите 4-6 дни. Вторичните нимфи са способни да останат на кожата 24—48 часа.
Епидемиология
Кърлежът Demodex canis се среща достатъчно често. Проведените в САЩ изследвания показаха, че около 50% от възрастните кучета са негови носители. Кърлежите при тях са намерени на устните, веждите и при малките кученца.
Кърлежите се предават само непосредствено от куче на куче. Най-често малките кученца се заразяват от майката през първите часове от живота (максимум през първите три дни) при контакт с муцуната и гърдите й. Заразяването на възрастни кучета се среща изключително рядко. Вътреутробно или чрез околната среда кърлежът не се предава.
Условия за възникване на заболяването
Кърлежите се считат коменсали (привични обитатели) на луковиците на космите и стават патогенни само при определени условия, когато бързото разпространение на кърлежа предизвиква поява на клинични признаци на заболяване. Най-често от демодекоза боледуват младите кучета на възраст от 1 година (изключително рядко след 3 години) и малко по-рядко на преклонна възраст. Факторите, спомагащи за развитието на демодекозата, са изброени по надолу.
Фактори, спомагащи развитието на демодекоза
вътрешни
- порода / тип козина и кожи
- наследственост
- възраст
- състояние на имунитета
външни
- нарушение на хигиената на кожата (мокрота, възпаления)
- съпътстващи болести (болест на Кушинг, краста, хипотериоза, лайшманиоза.)
- недостатъчно хранене (липса на протеини, липиди)
- потискане на имунитета с лекарствени средства
Породна принадлежност
В 80% от случаите на демодекоза се наблюдава при чистопородните кучета
Породи, предрасположени към демодекоза
Разпространена демодекоза при младите кучета:
бигъл, немска овчарка, бобтейл, бостън-териер, английски булдог, боксер, бултериер, мопс, чихуахуа, чау-чау, коли, далматинец, доберман, немски дог, афганистанска хрътка, пинчер, питбул, пойнтер, шар-пей, стафордширски териер, бултетиер, дакел
Педодемодекоза (поразяване на крайниците)
немски дог, санбернар
Разпространена демодекоза при възрастни кучета
кокер, скотч-териер, уест хайленд уайт териер
Някои породи са по-възприемчиви към заболяването. Най-често това са късокосместите кучета, които имат големи мастни жлези и са предразположени към себорея.
Себореята, която спомага за развитието на паразити, може да бъде предизвикана от излишък на мазнини в храненето или от ендокринни заболявания (недостатъчност на щитовидната жлеза, синдром на Кушинг).
Наследствен фактор
От някои производители излизат линии на демодекозни кученца. Такава наследствена предразположеност на фона на понижен имунитет. Най-често това е недостатъчна функция на Т-лимфоцити, което води до слабо разпознаване на паразитните антигени и, следователно, към недостатъчна имунна реакция.
Възраст
Демодекозата е типична болест на младите кучета. При възрастните кучета за развитието на заболяването спомагат отслабването на имунитета, ендокринните заболявания, химиотерапията, автоимунните заболявания, както и някои физиологични изменения – еструс, бременност или лактация.
Състояние на имунитета
Появата на демодекоза е свързано с имунна недостатъчност, в частност, с недостатъчност на клетъчен имунитет. Причина за развитието на демодекоза при здрави кучета може да бъде използването при лечението на антилимфоцитарни серуми, имунодепресивни препарати или кортикоиди (хормони на кората на надбъбречната жлеза).
Изследването на имунитета на кучетата, страдащи от демодекоза, показва относително понижаване на количеството Т-лимфоцити и увеличаване на В-лимфоцитите със значителна продукция на антитела (възможно е антителата да образуват сложни имунни комплекси с имунодепресивна функция).
Отслабването на имунитета се задълбочава от бактериална инфекция, тоест от разпространението на микроби на фона на паразитната инфекция. Някои автори предполагат, че стафилококите (микроби, обикновено в изобилие присъстват на кожата) са основни виновници на имунодепресията, наблюдавана при болните от демодекоза кучета.
Други фактори, спомагащи на заболяването
Хигиена на кожата: влагата спомага за размножаването на кърлежа Demodex canis (ако държите кучето във влажно помещение или често го миете, което да предизвика възпаление на кожата).
Съпътстващи заболявания
Конюктивит със сълзене (при кученза с обърнати клепачи), обилно отделяне на слюнка, токсокароза (предизвикваща имунодепресия), краста.
Недостатък в храна:
- количествен (лошо хранене, предизвикващо имунодепресия, или излишък на липиди и белтъчини, водещ до мастна себорея),
- качествен (недостатък на витамини от група В, витамини А и Е, аминосулфонови киселини, които участват в защитата на кожата).
Стресове
Агресивността на животните едно към друго, голямата скука също могат да доведат до понижаване на имунитета.
По този начин, при наличието на предразполагащи фактори (породни, наследствени или външни) слабопатогенния паразит се разпространява и предизвиква демодекоза отначало в ограничена форма, след това в разпространена форма, усложнена от вторична бактериална инфекция (схема 1).
схема 1 :
Симптоми
Различават ограничена демодекоза (суха или люспеста форма) и разпространена демодекоза (пустулозна форма).
Ограничена демодекоза:
• по-малко от 5 огнища на поражение на кожата,
• заболяването не се разпространява върху цялото тяло на кучето,
• няма вторична бактериална инфекция.
Тази форма се наблюдава при 90% от болните от демодекоза кучета. Поразяват се обикновено следните области:
• около очите (така наречените демодекозни очила или монокъл),
• ъгълчетата на устните, областта на главата, шията,
• гърдите и предните крайници.
Отначало се развива еритема (зачервяване на кожата), което добре се забелязва при кучета с непигментирана кожа (немски дог, бултериер). Това зачервяване е получило названието „червена краста”. След това се появяват участъци с оплешивяване във вид на редки кръгли и лошо миришещи петна с диаметър около 5 см, придружени с мастна себорея и паракератоза (наличие на корички).
Фоликулата на косъма се запушва и се хипертрофира заради интензивното отделяне на мастен секрет, образуват се пъпки („черни точки”) и на пипане кожата се усеща грапава, като на гранулки (фоликуларно кератозно поразяване).
При суха форма на демодекоза никога няма сърбеж.
Прогнозата е положителна.
При ограничената демодекоза в 90% от случаите след 1-2 месеца настъпва самопроизволно оздравяване, особено при малките кученца на възраст до една година. В 10% от случаите се развива разпространената форма на демодекоза.
Разпространена демодекоза
Разпространената демодекоза се характеризира с:
- голямо количество огнища на оплешивяване (повече от 5)
- поразяване на значителни участъци на тялото, цялото тяло или задните крайници,
- присъединяване на вторична бактериална инфекция, тоест развитие на пиодемодекоза (демодекоза+пиодермия).
Разпространената форма на демодекоза в 80% от случаите се наблюдава при кучета над 7 месеца. Прогнозата е благоприятна в 30% от случаите. Лечението на тази форма на заболяването е много сложно и продължително (минимум 2-3 месеца). Развиващата се повърхностна пиодермия (или бактериален фоликулит) се характеризира с наличието на множествени бели гнойни пъпчици. Появяващите се в инфектираните и хипертрофираните фоликули на косъма пустули съдържат смес от кожна мас, гной, както и кърлежи Demodex canis.
Най-често причинител на пиодермия е микроба Staphylococcus intermedius, но понякога и други бактерии (Pseudoqionas aeruginosa, Proteus mirabilis).
Дълбоката пиодермия (в начален стадий – бактериална фурункулоза, а в крайния стадий - бактериален целулит) е следващият стадий на бактериалната инфекция, която се характеризира с това, че пустулите излизат и инфекцията се разпрастранява още по-бързо. Добре се различават фурункулите с червено-лилав цвят, съдържащи гной със сукървица, с диаметър около 5 мм. В такъв гной има малко кърлежи Demodex.
Пиодемодекозата понякога предизвиква сърбеж (свързан с алергична реакция към бактериалните антигени). Хроничното протичане на болестта се придружава с промени на кожата:
- хиперкератоза (кожата е удебелена, с гънки)
- меланоза (сивкава окраска)
- себорея с много силна миризма.
Кучето има отблъскващ вид. Много е забележимо дълбоката промяна на общото състояние на кучето: аденомегалия (увеличение на лимфните възли), анорексия (загуба на апетита), изтощение, апатия, бъбречна недостатъчност, предизвикана от бактериалните токсини. Кучето загива в състояние на дълбоко изтощение на физиологичните системи на организма.
Диагностика
Диагнозата се поставя на основание анализ на разположението и вида увреждания; отчита се и възрастта на кучето.
За потвърждаване на диагнозата се изследва материал, остърган от кожата, или съдържанието на пустулите при 10-кратно увеличаване (бинокуларна лупа или микроскоп).
Провежда се диференцирана диагностика.
Сухата демодекоза трябва да се различава от:
- автоимунната дерматоза,
- оплешивяване ендокринно
- конюнктивит, придружен с падане на козината около очите,
- гъбични заболявания на кожата: това е особено важно, тъй като и в двата случая уврежданията са сходни и имат еднакво разположение. Понякога и двете заболявания се развиват едновременно.
Гнойната демодекоза трябва да се различава от:
- импетиго на младите кучета (гнойно заболяване)
- пиодермия с бактериален произход
- бактериална фурункулоза
- гнойни гъбични заболявания (Kerinos или стрижещ лишей)
Продължително развиващата се демодекоза, със силни изменения на общото състояние клинично малко прилича на лайшманиоза.
Прогноза
При сухата демодекоза прогнозата е положителна. При пиодемодекозата е внимателна и зависи от разпространението и степента на поражение на кожата.
Лечение
Ограничена демодекоза
При около 80% от случаите става спонтанно оздравяване. Лечението се препоръчва, ако кучето не може постоянно да бъде под наблюдение на ветеринар. Към лечение трябва да се пристъпи само при появата на допълнителни поражения на кожата и разпространение на заболяването.
Распространена демодекоза
Терапията включва комплексно прилагане на антибактериални и акарицидни препарати. При около 70% от случаите има оздравяване. Ефикасен препарат срещу Demodex canis е амитраз (не са ефикасни пиретроидите, фосфорорганичните съединения и ивермектина (ивомек)).
Веднъж седмично се извършва анализ на материал, остърган от кожата,. Лечението продължава две седмици след получаването на отрицателен резултат.
Оздравяване е настъпило, ако в течение на 6 месеца след завършване на лечението няма рецидиви. При ограничена демодекоза може да се използва акарициден нашийник, напоен с амитраз (Peventic).
Амитразът може да предизвика такива странични действия, като кожни възпаления, повишена сънливост, хипергликемия. Трябва много внимателно да се прилага при кучетата, страдащи от диабет. Като се обработва кучето с амитраз трябва да се използват гумени ръкавици. За лечение може допълнително да се използва антисебореен шампоан. Също така трябва да се дава витамин Е и ненаситени мастни киселини (растителни масла). Приемът им ускорява оздравяването.
Лечението с кортикоиди е противопоказно, както и при други паразитози, защото то спомага за по-дълбокото проникване на кърлежите и за прехода от суха демодекоза към пиодемодекоза.
При бактериална пиодермия акарицидното лечение се допълва с антибиотици.
Профилактика
Профилактиката на демодекозата е много проста. Основно, се състои от следното:
- да се изключи развиването на имунодепрессия при кученцето
- да не се прилагат кортикоиди преди 1 година
- правилна дехелминтизация
- да се следи козината на кучето да не е мокра
- да се гледа в чистота, за де се избегне възпаление на кожата
- да не се допуска появата на бълхи
|
