Страх от раздяла със стопанина
Всеки се нуждае от малко време насаме понякога, освен ако не е куче, страдащо от страх от раздяла. Кучетата със страх от раздяла показват проблеми в поведението когато са оставени сами. Обикновено проявяват драматично тревожна реакция за кратък период (20-45 мин.) след като стопаните им ги напуснат. Най-често срещаните прояви са:
- копаене, гризене и дращене по вратата или прозореца в опит за бягство и присъединяване към стопанина;
- вой, лай и скимтене в опит да се накара стопанина да се върне обратно;
- уриниране и дефекация (дори при обучени кучета) като резултат от стреса.
Често страхът от раздяла се проявява:
- Когато куче, свикнало с постоянна човешка компания, е оставено само за първи път.
- След дълъг интервал, като ваканция, на която кучето и стопанинът са били непрекъснато заедно.
- След травматично (от гледна точка на кучето) събитие като престой в приют или пансион.
- След промяна в обичайния състав на семейството (например: дете, заминаващо в колеж, местене в нов дом, нов любимец или
личност в дома).
Как да разберете дали кучето ви страда от страх от раздяла?
Тъй като има много причини за поведението, свързано със страха от раздяла, важно е правилно да се определи причината за това поведение преди да се пристъпи към лечение. Ако повечето или всички от следните твърдения са верни за вашето куче, най-вероятно то страда от този проблем:
- Подобно поведение се проявява изключително или предимно когато кучето е оставено само.
- То ви следва от стая в стая когато сте у дома.
- Демонстрира възторжено, неистово радостно посрещане, когато се прибирате.
- Проблемите се появяват всеки път когато ви няма, независимо за кратък или дълъг период от време.
- Кучето реагира с вълнение, потиснатост или тревога на подготовката ви да напуснете дома.
- Не обича да стои навън само.
Какво да правите ако кучето ви страда от страх от раздяла:
За леки форми на проблема, следните техники ще ви помогнат. За по тежки случаи те трябва да се прилагат паралелно с процеса на понижаване на дразнимостта, описан в следващия раздел.
- Не правете от излизането и прибирането събитие. Например, когато се приберете, игнорирайте кучето в първите няколко
минути, после спокойно го погалете. Може да ви е трудно, но трябва да го направите!
- Оставяйте на кучето някоя дреха с вашата миризма, например стара тениска, с която сте спали напоследък.
- Установете "условен знак" - дума или действие, които използвате винаги, когато излизате за кратко, и които показват на кучето,
че ще се върнете. Кучетата се научават да свързват определени знаци с кратките отсъствия на стопаните си. Например, когато
изнасяте боклука, кучето ви знае, че ще се върнете скоро и не се тревожи. Тъй че, полезно е да асоциирате някакъв условен
знак с кратките си отсъствия.
Примери за условен знак са: оставяне на свирещо радио или работещ телевизор, или играчка (такава, която не е с опасен пълнеж и не може да бъде разкъсана на парчета). Използвайте редовно вашия условен знак. Със сигурност не го подавайте когато излизате за период от време, по-дълъг отколкото кучето може да понесе, ако го направите, ценността на вашия условен знак ще изчезне. Оставянето на радиото да свири, за да прави компания на кучето, не е особено полезно само по себе си, но може да върши работа, ако редовно сте го използвали като условен знак. Ако кучето често се занимава с разрушително гризане на вещи като част от своето страдание от раздяла, оставянето на предмет за дъвчене е подходящ условен знак. Добър избор са играчки от много твърда гума, пълни с наградки.
Лечение с понижаване на дразнимостта за по-тежки случаи на страх от раздяла:
Основното лечение за по-тежките случаи на страх от раздяла е систематичното привикване на кучето да стои само. Трябва да го научите да остава спокойно по време на "тренировъчни" излизания и кратки отсъствия. Препоръчваме следната процедура:
- Започнете обичайните си действия преди излизане (прибиране на ключовете, обличане на палтото), тогава седнете обратно.
Повтаряйте тази стъпка докато кучето престане да показва признаци на тревога при тези действия.
- След това извършете тези действия и отидете до вратата, отворете я и седнете обратно.
- Още по-нататък, прекрачете извън прага, като оставяте вратата отворена, после се върнете.
- Накрая прекрачете навън, затворете врата, след това веднага се върнете. Постепенно привикнете кучето да стои самичко при
затворена врата между вас за няколко секунди.
- Напредвайте много постепенно от стъпка към стъпка, като повтаряте всяка стъпка, докато кучето спре да показва каквито и да е
признаци на тревога. Броят на повторенията може да варира в зависимост от тежестта на проблема. Ако по някое време в този
процес действията ви предизвикат тревожна реакция у кучето, значи сте прибързали. Върнете се на предишната стъпка и я
отработвайте, докато кучето спре да показва тревожна реакция, чак тогава преминете към следващата стъпка.
- Когато кучето може да понася да стоите от другата страна на вратата за няколко секунди, започнете краткотрайни отсъствия. Тази стъпка включва подаване на вербален знак (например "Ще се върна"), излизане и връщане след минута. Връщането трябва да е не-емоционално. Или игнорирайте кучето, или го посрещайте спокойно и тихо. Ако не показва признаци на тревога, повторете упражнението. Ако изглежда неспокойно, почакайте докато се успокои и тогава повторете. Постепенно увеличавайте продължителността на отсъствията си.
- Тренирайте колкото може повече отсъствия с продължителност под 10 минути. В една сесия може да правите няколко излизания,
ако кучето се успокоява достатъчно между тях. Също така трябва да "разхвърляте" случайни излизания през целия ден.
- Когато кучето може да издържа кратки отсъствия (30-90 минути), то ще може да издържи и по-дълги интервали самичко и няма да
се налага да повтаряте този процес всеки път когато планирате дълго отсъствие. Най-трудното е в началото, но работата става
все по-лесна нататък. Но в началото трябва да напредвате бавно. Колко време ще отнеме да привикнете кучето си към стоене
само зависи от тежестта на проблема.
Седни със задържане и легни със задържане:
Друга техника за понижаване на страха от раздяла е тренирането на седни и легни със задържане с използването на положително подкрепление. Целта е да можете да излезете от полезрението на вашето куче, докато то продължава да седи или лежи. По този начин го учите, че то може да остане спокойно и щастливо на едно място, докато вие отивате на друго. За да направите това, постепенно увеличавайте дистанцията, на която се отдалечавате от кучето. По-нататък можете да правите това и по време на обичайните си ежедневни занимания. Например, ако гледате телевизия с кучето до вас и станете да си вземете нещо за хапване, кажете му да лежи и напуснете стаята. Щом се върнете, дайте му награда или го похвалете спокойно. Никога не наказвайте кучето при тези тренировъчни сесии.
Междувременни (палеативни) мерки:
Тъй като лечението, описано по-горе, може да отнеме време, а куче със страх от раздяла може да нанесе сериозни поражения на себе си или дома ви, междувременно имайте предвид тези предложения, които могат да ви помогнат краткосрочно:
- Консултирайте се с ветеринар за възможността за медикаментозно лечение. Добро средство е лекарство, което няма да седира
вашето куче, а просто ще намали тревогата му докато ви няма. Подобно лекарство е временна мярка и трябва да се използва в
комбинация с техники за модификация на поведението.
- Водете кучето си в дневен пансион за кучета.
- Оставяйте го с приятел, член на семейството ви или съсед.
- Вземайте го на работа със себе си, дори за половин ден, ако е възможно.
Какво няма да помогне на проблема страх от раздяла:
- Наказания. Наказанието не е ефективен начин за лечение на страха от раздяла. Всъщност, ако наказвате кучето си щом се
приберете, ще задълбочите проблема.
- Вземане на нов домашен любимец за компания на вашето куче. Това обикновено няма да помогне на куче със страх от раздяла,
защото тревогата му е предизвикана от раздялата с вас, а не просто от това, че е само.
- Затваряне в клетка. И в клетката кучето ще изпитва тревога. Може да уринира, да вие или дори да се нарани в опит да избяга от
клетката.
- Оставяне на включено радио (освен ако радиото не е "условен знак", както е описано по-горе).
- Обучение. Въпреки, че обучението винаги е добра идея, то няма директно да помогне при страх от раздяла. Страхът от раздяла
не е резултат от неподчинение, той е паническа реакция.
\Източник: www.hsus.org\
The Humane Society of the United States
|
